Мехди се шегува, че всички искат внуци. Зейнеп се смее. Приятелят на Мехди прави снимки и ги праща на майка му.
Мехди пита момичето какво ще правят. Той е съгласен на този брак. Предлага на Зейнеп, ако и тя е съгласна, да се оженят.
Зейнеп
се страхува да вземе решение, защото цял живот някой друг е взимал
решения вместо нея. Тя иска да бъде обичана и да обича. Не иска да е
нещастна.
Мехди е приел Зейнеп такава каквато е. Тя иска време, за да си помисли.
Мехди ѝ обяснява, че я харесал още по време на първата им среща в сервиза. Според него това е среща, предопределена от съдбата.
Мехди и Зейнеп се разхождат из квартала. Тя вижда колко обичан от хората е приятеля й.
Мехди
и Зейнеп разговарят за починалия Ремзи. Двамата установяват, че са
забравили детството си. Той обещава, че няма да й пречи за нищо, а ще ѝ
помага да реализира мечтите си.
Зейнеп отказва да се омъжи за Мехди. Той ѝ обещава да ѝ помага и си тръгва.
Зейнеп казва на майка си, че е отказала предложението на Мехди.
Мехди съобщава на майка си, че момичето не го иска.
Фарук пише съобщения на Зейнеп.
Сакине
обвинява дъщеря си, че е започнала да прилича на Нермин и да гледа от
високо. Домакинята не иска да се премести в Лондон. Тя е свикнала с
беднотията и този квартал.
Зейнеп се опитва да убеди майка си, че и Нермин е нейното семейство. Сакине не иска да чуе дъщеря си.
Мехди се опитва да се оправдае пред братовчед си, че не е заинтересован и е приел отказа на Зейнеп.
Съпругът
на Нермин казва на Зейнеп, че още днес ще изпрати багажа ѝ в махалата.
Забранява на момичето да идва и да вижда Нермин.