Гьокче Еюбоулу за тъжната реалност, любимите занимания и харесваше ли героинята си в “Една жена”

38-годишната турска актриса, която играе нахалната и спонтанна Джейда в “Една жена”, казва, че се учи с всяка роля.

С диплома по публична администрация и страст към писането, тази 38-годишна актриса не спира да работи. След края на записите на “Една жена”, където в продължение на три години играеше самотна майка, която оцелява с няколко любовници, за да отгледа сина си с увреждания, тя се присъедини към снимките на “Изумруденият феникс” (Zümrüdüanka), “Фатма” (Fatma) и сега във “Всичко за брака” (Evlilik Hakkında Her Şey).

Гьокче показа състрадателната си страна, като за миналия й рожден ден, който е на 20 август, стартира дарителска кампания за Турската образователна фондация, за да помогне на тези, които не можаха да продължат образованието си поради преживените бедствия в страната.

– Какво място заема сериалът “Една жена” в твоята автобиография?
– Това е най-важната ми работа. Когато получих първия епизод, Джейда едва имаше няколко реда, но знаех, че искам да я изиграя. Придаваха й все повече значение и не спираше да расте.

– Разкажи ни нещо за нея.
– Обичам я, тя е силна и има огромно сърце. Тя никога не спира да бъде себе си, независимо какво й се случва, и защитава момичето в нея. Жалко, че е толкова импулсивна, но дори това ми харесва.

– Какво мислиш за начина й на живот?
– Всички носим дяволското и ангелското в себе си. Нашият опит ще накара да се появи едното или другото. Има много Джейди в света и въпросът не е как тя изкарва прехраната си, а защо трябваше да избере този път.

– Историята триумфира навсякъде, където се излъчва. Каква е тайната?
– Това е едноврменно истинска история и един вид приказка, тъй като рисува вселена, в която въпреки всичко има надежда и дава видимост и глас на хора, които често са игнорирани или пренебрегвани.

– Смяташ ли, че сериалите трябва да изпращат такъв вид послание?
– Напълно. Те са изцяло инструмент на популярната култура. Понякога те са критикувани и презирани за това, но трябва да се възползваме от факта, че достигат до много хора, за да предават положителни послания, ние носим тази отговорност.

– Каква реалност живеят жените в твоята страна?
– Неравенство, несправедливост и дискриминация… от това страдаме жените по целия свят и ние сме накърнявани само за това, че се опитваме да ръководим живота си. Благодарение на социалните мрежи гласът ни е по-силен, въпреки че все още е недостатъчен.

– Защо си актриса?

– Откакто имам спомени, мечтаех да се кача на сцената, но за да си осигуря бъдещето, записах “Публична администрация”. По това време участвах в театралните школи на колежите, в които учих. След като завърших, започнах да уча актьорско майсторство и дублаж и учителите ме насърчиха да продължа.

– Какво най-много харесваш в актьорството?
– Това, че ме прави по-добър човек. Опитвам се да разбера героинята си, миналото й, начина й на живот… и това ме кара да открия неща за себе си. Това е процес на самолечение, по време на което си по-честна със себе си.

– Също така пишеш…
– Пиша от много малка, особено пиеси, но не се смятам за професионалист. Участвах в написването на мюзикъла “Малкият принц” през 2009 г., в който също и участвах, и съм съавтор на филма “Батлир”, заснет преди 4 години.

– Кое предпочиташ – да играеш или да пишеш?
– Актьорството винаги ще има специално място. Това е начинът да изразя себе си, чувствам се свободна и себе си. Актьорът Сюлейман Туран казваше, че актьорството е отмъщението на засрамения човек. Предполагам, че това ми се случва.

– Какво обичаш да правиш в свободното ти време?

– Обичам да чета, да ходя на театър, на кино… И понякога да не правя нищо: това ме кара да се чувствам добре. Аз съм домошарка, обичам да съм у дома с хората, които обичам, това е благословия.

Сподели